Пророка ﷺ пояснява, че всяко едно дело е валидно единствено чрез възнамерение. Това становище е общо във всички видове дела и взаимоотношения. Който чрез делото си цели изгода, той ще получи само нея, без да има награда от това. А който чрез делото си цели приближаването към Всевишния Аллах, печели награда от делото си, дори то да е нещо обикновено, като яденето и пиенето. След това ﷺ дава пример, пояснявайки как възнамерението влияе върху делата, въпреки че явно изглеждат равнопоставени. Пояснява, че който с преселението и изоставянето на родината си, цели задоволството на своя Господ, то неговото преселение е съобразно шериата, прието е и получава награда поради правдивостта на намерението си. А онзи, който чрез преселението си цели земна полза като пари, слава, търговия или съпруга, той получава от преселението си само тази полза, която е възнамерил и няма дял от наградата и възнаграждението.

Омар ибн ел-Хаттаб /радийеллаху анху/ съобщава, че Джибрил /алейхисселям/ дошъл при сподвижниците /радийеллаху анхум/ във вид на непознат човек. От описанието му е, че дрехите му били много бели, а косата му много черна. По него не се виждали следи от път като умора, прах, разрошване на косата, замърсяване на дрехите и никой от присъстващите не го познавал. Те били седнали при Пророка ﷺ, той също седнал пред Пророка ﷺ в стойка на учащ се и го попитал за исляма. Отговорил му чрез тези основи, които включват потвърждението за двете свидетелства, спазването на петкратната молитва - намаз, даването на зекят на онези, които имат право на него, говеенето в месец Рамадан и изпълнението на задължението Хадж за онзи, който има възможност. Питащият отговорил: ,,Ти каза истината". Сподвижниците се учудили на въпроса му, който говорел за незнанието му на пръв поглед, а след това се учудили и на потвърждението му. След това попитал за вярата - иман, и той му отговорил чрез тези шест основи, съдържащи вярата в съществуването на Всевишния Аллах и Неговите качества и в единството на Неговите дела като сътворението и единството в обожествяването му - ибадет. И че меляикетата, които Аллах е сътворил от светлина, са почетени раби, които не се противят на Всевишния Аллах, а се покоряват на заповедта Му. И вярата в низпосланите книги към пратениците и че те са от Всевишния Аллах, като Корана, Теурата (Тората), Инджила (Евангелието) и другите. И вярата в пратениците - известители, за религията на Аллах. От тях са: Нух, Ибрахим, Муса, Иса и последният от тях е Мухаммед ﷺ, както и в останалите пророци и пратеници. И вярата в Съдия ден, като в него влиза и вярата в онова, което е след смъртта, като гроба, задгробния живот и че човек бива съживяван след смъртта си и ще му се търси равносметка, а неговият път ще бъде или към Дженнета, или към Огъня. И вярата, че Аллах е предопределил нещата спрямо онова, което е предписал отпреди, чрез знанието и желанието Си, според мъдростта Си и според записването Си и че те се случват точно, както ги е предписал и сътворил. След това го попитал за добротворството - ихсан. Той му съобщил, че ихсан е да обожествява Аллах все едно Го вижда, но макар и да не е достигнал до това положение, то да обожествява Всевишния Аллах така, сякаш Той го гледа. Първият вид, който е по-превъзходен е степента на наблюдението, а вторият вид е степента на самоконтрола. След това го попитал кога е Часът? Пророка ﷺ му пояснил, че знанието за Часа е от нещата, които Всевишният Аллах е запазил за Себе си и никой от творенията не го знае. Нито питаният, нито питащият. След това го попитал за признаците на Часа. Той му обяснил, че от признаците му е увеличаването на робините и техните деца или увеличението на непослушанието към майката и третирането ѝ като робиня. И че към края на света на овчарите и бедняците ще бъдат улеснени богатствата на земния живот и те ще се надпреварват в строителството и украсата на сградите. След това Пророка ﷺ съобщил, че питащият е Джибрил, който дошъл за да научи сподвижниците на тази монотеистична религия.

Пророка /Аллах да го благослови и приветства/ пояснява правото на Аллах над рабите Си и правото на рабите над Аллах, и че правото на Аллах над рабите е да служат единствено Нему без да съдружават нищо с Него. И че правото на рабите над Аллах е да не наказва единобожните, които не съдружават нищо с Него. След това Муаз казва: ,,О, пратенико на Аллах, да известя ли хората, за да се радват и благовестяват с тази новина?". Но пророка /Аллах да го благослови и приветства/ му забранява, страхувайки се да не разчитат само на това нещо.

Муаз ибн Джебел яздел зад Пратеника ﷺ на едно и също животно заедно с него и той го повикал: ,,Ей, Муаз!". Повторил призива си към него три пъти, за да подчертае важността на това, което ще му каже. Всеки път Муаз му отговарял по следния начин: ,,Отзовах ти се о, Пратенико на Аллах, и се зарадвах!". Т. е.: Отзовавам ти се, о, Пратенико на Аллах, отговор след отговор и търся щастие заради това, че ти се отзовавам". Той ﷺ му съобщил, че Аллах ще възбрани огъня за всеки човек, който засвидетелства че няма друг Бог освен Аллах, тоест; че само Аллах се обожествява с право, и че Мухаммед е Пратеника на Аллах - искрено, от сърцето си, без лъжа, и умре в това положение. Муаз /радийеллаху анху/ попитал Пророка ﷺ да съобщи ли на хората, за да се зарадват и да очакват добро? Пророка ﷺ се страхувал да не разчитат само на това и да намалеят делата им. И така Муаз не е съобщил на никого за това до преди смъртта си, страхувайки се да не попадне в грях, скривайки знанието.

Пророка ﷺ съобщава, че който каже и засвидетелства с езика си, че ,,ля иляхе иллеллах/няма друг бог освен Аллах", т. е. : никой няма право да бъде обожествяван освен Аллах и отхвърли онова, което се обожествява освен Аллах, и се разграничи от всички религии освен исляма, то богатството и кръвта му са забранени за мюсюлманите. Ние се ръководим от онова, което виждаме от делата му, и не се отнема богатството му, нито се пролива кръвта му, освен когато извърши углавно престъпление или престъпление, заслужаващо смъртно наказание според законите на исляма. Аллах ще му търси равносметка в Съдния ден и ако е искрен, ще му даде награда, а ако е двуличник, ще го накаже.

Мъжът попитал Пророка ﷺ за двата отличителни признака, които задължават влизането в Дженнета или в Огъня. И той ﷺ му отговорил, че първият признак, който задължава влизането в Дженнета, е да обожествява Аллах без да съдружава нищо с Него. А признакът, който задължава влизането в Огъня е, човек да умре, съдружавайки нещо с Аллах. Да приравни или оприличи нещо с Него в божествеността Му, господството Му или имената и качествата Му.

Когато Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ изпраща Муаз ибн Джебел /радийеллаху анху/ към Йемен като призоваващ и обучаващ, му разяснява, че ще срещне християни. Казва му го, за да може да се подготви за тях, а след това да започне в призива си към тях, степенувайки от най-важните неща. Първо да ги призове към поправяне на убеждението (акида), чрез свидетелството ,,Ля иляхе иллеллах мухаммеден расулюллах". Защото чрез свидетелството влизат в исляма. А когато се покорят на това им заповядва да отслужват молитвата - намаз, защото е най-голямото задължение след единството - теухид. А когато започнат да я отслужват, заповядва на богатите хора сред тях да дават милостинята - зекят, от парите си на бедните хора сред тях. След това го предупреждава да не взима от най-ценните им богатства, защото задължителното е да се взима от средните такива. След това му завещава да страни от гнета и потисничеството, за да не отправят угнетените хора дуа срещу него, а на такава дуа се дава отговор и се приема.

Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че най-щастливият човек с неговото застъпничество в Съдния ден ще е онзи, който каже ,,Ля иляхе иллеллах" - искрено от сърце". Тоест - никой няма право да бъде обожаван освен Аллах, като едновременно се предпазва от съдружаване и показност.

Пророка ﷺ съобщава, че вярата е много части и качества, които обхващат дела, убеждения и думи. И че най-висшето качество на вярата - иман, са думите ,,Ля иляхе иллелах", когато се знае значението им и се прилага съдържанието им, което е: че Аллах е единственият Бог, който има право да бъде обожествяван, без никой друг. И че най-дребното дело от вярата е премахването на препятствията, които пречат на хората по пътищата. След това той ﷺ съобщава, че срамът е от качествата на вярата. Той е нрав, който подтиква към извършване на красивото и изоставяне на грозното.

Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава, че Благословеният и Всевишен Аллах казал, че по никакъв начин не се нуждае от съдружник и че ако човекът извърши покорно дело за Аллах и съдружи в него друг заедно с Аллах, Той - Всевишният, го изоставя, не приема делото му и го поверява на онзи, с когото е съдружил. Искреността в делата за Всевишния Аллах е задължителна, защото Той - Пречистият, приема единствено онова, което е извършено искрено, заради Неговия свещен Лик!

Пророка ﷺ съобщава, че всички от общността му ще влязат в Дженнета освен онези, които не искат. Сподвижниците /Аллах да е доволен от тях/ рекли: ,,Кой не би искал, о, Пратенико на Аллах?". Той ﷺ им отговорил, че който се покори и последва Пратеника ﷺ ще влезе в Дженнета, а онзи, който не се покори на шериата, той отказва да влезе в Дженнета поради лошите си дела.

Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ забранява небрежността и прекрачването на шериатските граници по отношение на хвалебствията и предаването му на божествени качества, присъщи само на Всевишния Аллах, които са Негови имена и качества. Забранява да се твърди, че знае неведомото и забранява да бъде зован заедно с Аллах така, както християните са направили с Иса - синът на Мерйем /алейхисселям/. След това пояснява, че е раб от рабите на Аллах и заповядва да казваме за него: раб на Аллах и Негов пратеник.